Свободата, за която (не) си струва да умреш

Асеновград,
Градска библиотека „Паисий Хилендарски“,
ул. „Цар Иван Асен II“ №24

Анотация

Животът е върховна ценност – през последните години все по-често се налага да си напомняме това. Относително сигурният (до скоро) демократичен свят беше разтърсен от терористични атентати и от кръвта на множество невинни жертви. Естественото обяснение е, че светът става все по-объркан, но това едва ли е пълната картина. Когато се отхвърля животът като основна ценност, зад тази система трябва да стоят някакви ценности, които явно са по-висши от живота. И победата над системата на терора трябва да мине през разбирането както на нейните ценности, така и през осмислянето на собствената ни система от ценности.

Имаме ли ценности, които в определен момент можем да поставим по-високо от живота? Българската история и денят на Васил Левски (19 февруари) ни подсказват поне един отговор: свободата. Българската национална революция, която достига своята кулминация в делото на Левски, преминава под знамето „Свобода или смърт“. В демократичните страни свободата на личността и на словото са поставени на пиедестал и заради тях си струват всички опасности и жертви. Да кажеш „не се страхувам да застана зад свободно заявената ми позиция“ означава да кажеш „не се страхувам да умра“ и даже „готов съм да умра“.

Както примерът и делото на Васил Левски, така и настоящата епоха ни призовават да осмислим свободата като съкровена ценност. Дали обаче това е лесно и как може да бъде приложено на дело?

Видеозапис от дискусията