<HARTA association>
<harta-bg.info>
<електронно списание за христичнска а пологетика www.harta-bg.info>
 
Начало За лектора За организаторите Записи и материали
 

Следното интервю с Пийт Уилямс, директор на Тиндейл Хаус, Кеймбридж, е публикувано в .týždeň, водещо списание в Словакия (аналог на Таймс или Икономист). Читателската аудитория на .týždeň обхваща широк кръг от хора, но то е основно насочено към членовете на средната и висшата класи, които мислят критично за политика, икономика, образование, религия, култура и социални въпроси. Извън Словакия, .týždeň е широко четено списание в Чехия, а електронната му версия достига до всяко кътче на земното кълбо.

Библиографски данни
Публикувано в: .týždeň (Словакия)
Брой: 14/2008
Дата на публикация: 30 март, 2008

Словашкият оригинал на интервюто може да бъде намерен на адрес:

http://www.tyzden.sk/casopis/2008/14/nie-som-clovek-ktory-veri-bezhlavo.html


Не съм от хората, които вярват, без да използват главите си

Британският изследовател на Библията Питър Дж. Уилямс учи, че тя е Божие слово. В същото време той признава, че научният подход към изучаването на Библията понякога го води до съмнения.

За един библейски изследовател Библията е професионална материя. Кога за пръв път се сблъскахте с изучаване на Библията?
Израснал съм в християнско семейство, така че още от детството си познавам християнството. Родителите ми се опитваха да ме възпитават според Библията, тя се четеше в къщи всяка вечер.

Какво влияние върху християнската Ви вяра имаше средата извън дома?
В училище и след това повечето хора около мен не бяха християни. Християнството и Библията със сигурност не бяха нещо „готино“. Признавам си, че по време на ученическите си години доста се срамувах от християнството.

Кога решихте да станете библейски изследовател?
Не си спомням точно, но идеята се породи в мен когато бях на около 20–22 годишна възраст. Осъзнах, че научният подход в изследването на Библията би могъл да бъде от голяма полза за Църквата.

Как бихте определили разликата между библеистика и богословие?
Изучаването на Библията се разделя от богословието преди около 200 години. Днес библеистиката често се съсредоточава върху изучаването на езика, литературата, археологията и историята на Библията, а не върху идеите в нея (богословието). Въпреки това, богословското изследване може да бъде част от работата на библеиста. От друга страна, в днешно време богословието често включва изучаване на религиозните идеи – предимно християнски – без пряка връзка с Библията. Но аз вярвам, че едно качествено библейско изследване включва също и богословско изследване, както и, че едно качествено богословско изследване включва и библейско изследване.

Според вас повечето библейски учени християни ли са?
Чрез изучаване на Библията и свързаните с нея неща, човек, дори и да не е християнин, би могъл значително да допринесе към човешкото познание. Вероятно повечето библеисти се определят като християни. Има и такива обаче, които претендират, че са способни да оборят християнството. Сред тях са Барт Ерман и Герд Лудеман.

Герд Лудеман е член на американския Семинар „Исус“, който се фокусира върху изучаването на Исус като историческа фигура с цел да сведе личността на Христос до обикновен човек. Как бихте отговорили на техните доводи?
Последните 20 години се отличават с революция в изучаването на Исус като историческа личност. Все повече и повече учени стигат до заключението, че идеята, че Исус е Бог, не е била оформена в продължение на дълъг период от време, а точно обратното, била е част от най-ранната форма на християнската вяра. В научните среди това е известно като вяра в „ранната висша христология“. Така например, повечето учени в Кеймбридж вярват в ранната висша христология.

Какви са техните основания?
Това заключение е подкрепено от конкретни исторически доказателства. Исус е утвърден като еврейски Бог 30 години след разпятието му. Той е обект на поклонение и на молитви, признат е за Създател и Съдия, и е наричан „Господ“ и „Бог“. В юдаизма всичко това може да се отнесе единствено и само към Бога. Въпросът е, какво е успяло да убеди група евреи, които вярват в един единствен Бог, да признаят, че Исус – човекът, когото те познават толкова добре – е в действителност Бог?

Що се отнася до Вас, докато анализирате Библията, използвате ли или по-скоро оставяте своята вяра настрана, за да бъдете по-обективен?
Дори и в научната работа човек не може да надмогне себе си или от това, в което вярва. Но човек, който е наясно със своята вяра, по-добре може да прецени как тя влияе върху научната му работа. Той е способен на по-трезва преценка от онзи, който твърди, че не вярва в нищо, макар всъщност да вярва в атеизма.

Тоест, вярата не пречи на един строг научен анализ на Библията?
Много зависи от това какво разбираме под термина "вяра". Моето впечатление е, че много хора, които не са християни, упражняват по-голяма вяра от християните. Всеки човек притежава някакви основни убеждения. Дори и ако той не е в състояние да ги докаже „математически“, те трябва да са разумни и основателни. Християните не отбягват изпитването на своята вяра – дали тя е рационална и основана на доказателства. Много хора, които вярват, че е възможно да се придържаме към обективни морални ценности дори без Бог, или които твърдят, че хората са се появили случайно, всъщност не признават открито, че част от тяхната позиция е в действителност вяра. Така те не позволяват тази тяхна вяра да бъде изпитвана и поставена под въпрос.

Случвало ли Ви се е резултатите от някои библейски анализи да застрашат вашата вяра?
Не съм от хората, които вярват, без да използват главите си. Понякога работата ми ме поставя пред трудни въпроси и предизвиква съмнения относно християнството. Но проблемите, свързани с християнската вяра, са много по-малко значими в сравнение с проблемите, касаещи други известни ми убеждения.

Каква е вашата конкретна научна област?
Основните ми научни области са библейските ръкописи, най-ранните преводи на Библията и начинът, по който Библията е достигнала до нас.

Първите преводи на гръцките текстове на Новия Завет, се наричат „версии“. Означава ли това, че те са много различни от гръцките оригинали? Колко всъщност се е „изгубило при превода“?
Традицията първите преводи да се наричат „версии“ е от преди векове. Терминът „версия“ обаче не обозначава наличие на значителна разлика от оригинала. Въпросът колко е изгубено при превода може да бъде отнесен както към старите, така и към новите преводи. Разбира се, някои преводи на Библията са по-добри от други. Но дори и един лош превод оставя най-важните неща незасегнати. Не бива да преувеличаваме ролята на превода. Например, може би е по-добре да четем Достоевски в оригинал на руски, но цялостният смисъл най-вероятно не би бил много по-различен и в превода.

Това може би е противоречив въпрос... Според вас, кои преводи на Библията са най-надеждни?
Не съм достатъчно компетентен да отговоря на този въпрос, тъй като не чета много често съвременни преводи. Трябва да правим разлика между това дали даден превод притежава добра философия на превода и това дали я прилага добре. Що се отнася до Словашките преводи, не съм в състояние да разпозная доколко адекватно те се обръщат към читателя. Мисля обаче, че често хората имат погрешно очакване, че един превод на Библията не трябва да звучи странно и това кара преводачите да използват ненужни парафрази. Например, от един бегъл поглед на първата глава на Евангелието според Йоан в превода към проекта „Hope For All“, оставам с чувството, че читателят е лишен от удоволствието да се наслади на риторичната сила на оригинала.

С книги и филми като „Шифърът на Леонардо“ и „Страстите Христови“ нараства популярният интерес към библейските теми. Забелязвате ли подобна тенденция в библеистиката?
Тези неща определено оказват влияние и върху библеистиката. Например, и двете заглавия, които споменахте популяризират езици като арамейския. В същото време това също означава и че учените, изучаващи Библията, продават повече книгите си. (Смее се.)

Какво е мнението Ви за литературните или фимовите адаптации върху библейски събития?
Филмовата адаптация на който и да е текст без илюстрации (както е при Библията) поражда редица проблеми. Трябва постоянно да се взимат решения относно наличието или отсъствието на неща, неспоменати в текста. В Библейските текстове не се споменават метеорологичните условия, броят на хората в дадена група, транспортните средства и др. Режисьорът трябва да вземе решение за тези неща и получената визуална картина не е задължително в съгласие с писмения текст. Вярвам, че е възможно да се прави по-добра филмовата подготовка по отношение на научната и документалната достоверност. В повечето случаи за архитектурата на градовете, които е посещавал Исус, ни е известно много повече отколкото това, което виждаме във филмите. Но филмовите режисьори си имат своите приоритети и историческата достоверност може би не се нарежда на най-високите места.

Много от популярните творби, занимаващи се с надеждността на Библията, предполагат, че все още съществуват неотчетени библейски текстове. Как бихте коментирали това?
Добрият конспиративен сюжет трябва да включва Ватикански интриги, свитъците от Мъртво море, тайни общества и таен код. Разбира се, всички тези елементи могат да бъдат намерени в „Шифърът на Леонардо“, но те също така присъстват и в много други конспиративни книги през последните 20 години. Една класическа конспирация предполага, че в зората на християнството са съществували много различни евангелия, но когато през 4-ти век, при император Константин, Църквата придобива политическа власт, тя изключва евангелията, които не се вписват в официалното вероучение. Вярно е, че през 1945 година в Египет са открити древни текстове, датиращи от 4-ти век и сред тях са тези, които са наречени „Евангелие на Тома“ и „Евангелие на Филип“. Едва ли обаче може да се твърди, че тези текстове са изключени от Библията през 4-ти век по политически причини. Първо, тези книги зависят от евангелията в Библията (Матей, Марко, Лука и Йоан) и следователно са написани след тях. На второ място, тези евангелия отразяват по-късен начин на мислене. На трето място, не по-късно от края на 2-ри век четирите евангелия са признати за авторитетни (от хора като Тациан или Ириней), а около 225 година сл. Хр. тези четири евангелия са открити заедно в един ръкопис. Църквата утвърждава четирите евангелия във време на слабост и гонение, а не във време на политическа мощ...

Можете ли все още да четете Библията, без да мислите за научните аспекти на текста?
Боя се, че рядко успявам да „се изключа“ от работата си. Но за това трябва да съчувствате на жена ми, а не на мен. (Смее се.)

Обратно към страницата: За лектора

 
Начало За лектора За организаторите Записи и материали
 
 
 

Всички текстове и визуални материали, използвани в тази уеб страница са обект на авторското право и не могат да бъдат възпроизвеждани или използвани по какъвто и да е начин в други печатни и електронни медии, без изричното съгласие на сдружение ХАРТА.

All materials on this site are protected by copyright laws. Any reproduction of these works (printed or electronic) without written consent from HARTA association is prohibited and will be punished according to the laws.