„Незавършеният остров“

Сдружение ХАРТА ви кани на представянето на новата поетична книга от Владимир Сабоурин, пишещ на български литератор от френско-кубински произход. 

Владимир Сабоурин е поет, филолог и литературен критик. Той е причисляван към българския литературен постмодернизъм. Книгата Незавършеният остров представлява динамично лично поетично пространство. Самият автор я определя като „книга за смъртта на Сирма Данова и живота ми с нея преди и след това“.

Авторът е завършил българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация на тема „Увод в метаезика на Хумболтовата философия на езика“ през 1994 г. и се хабилитира с монографията „Произход на испанския пикаресков роман: към генеалогията на реализма“ (2006 г.). Доктор на филологическите науки (2010 г.), с дисертацията „Мистика и Модерност. Испанската католическа мистика през Златния век“. Професор по антична и западноевропейска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Сабоурин е инициатор и генератор на електронното списание Нова социална поезия и на едноименното литературно движение. Автор на „Манифест на новата социална поезия“.

Предлагаме на читателите две творби на Владимир Сабоурин от новата му книга.

* *

Пустинна роза

Всевишния е всевиждащ
В климатизираната контролна зала оператора
Прихваща целта в реално време сензорите на камерата
На дрона предават поточно видео чрез сателит
Ракетата следва насочения лазерен лъч

Всевишния е вездесъщ
Експерти по сигурността изтъкват
Високата степен на сложност на удара
Без дипломати или елитни специални части на терен
Нетривиална дистанционна операция

Всевишния е всемогъщ
Стриктно следване на ясни процедури
И протоколи консултиране с военни юристи
Преди даване на заповед за откриване на огън
Минимизиране на колатералните жертви или щети

Всевишния е всемилостив
Не всепояждащ изпепеляващ огън малко известна
Модификация на ракета hellfire неносеща експлозиви
Поразяваща целта с кинетичната енергия на самия снаряд 
Разцъфваща миг преди директното попадение с шест лезвиета
Пустинна роза.

* *

Дълги години спахме заедно
Майка ти страдаше от безсъние
Аз бях дарен със сън и спях с теб
Подвластен на смъртния грях на гнева
Ти не ме отхвърли не ме осъди не ме отритна
В ада на лишените от благодатта лишените
От спасението да заспиват с теб
След като ти заспиш